Николаос Селентис. Покойният митрополит на Халкида, Николаос (Селентис), е роден на свещения остров Тинос през 1931 г. След завършване на средното си образование, през октомври 1949 г., след успешни изпити, е приет в Теологичната школа на Университета в Атина. По време на следването си се присъединява към Християнското братство „Η ΖΩΗ“, живеейки в общежитието му и занимавайки се с мисионерска дейност чрез катехизически училища, проповеди и беседи както през зимата, така и през лятото в родината си, проповядвайки в църкви и манастири. След завършване служи в Хелинската армия като подпоручик, продължавайки своите проповеднически задължения с разрешението на местните митрополити. По време на службата си служи и в Пехотната школа в Халкида, проповядвайки в съседната църква „Света Параскева“. След уволнението си става член на братството „Η ΖΩΗ“, първоначално служи в Студентския евангелски център в Пирея, а по-късно като ръководител на студентския дом „Апостолос Паулос“ в Атина, където оставя трайна следа чрез своето мисионерско усърдие и служение на младите хора. На 22 април 1962 г., след като предварително е постриган за монах, е ръкоположен за дякон в Цветница в църквата „Преображение на Спасителя“ в Агиа Параскева, Атика, от покойния митрополит Мелетий от Патара, а от октомври същата година е назначен за проповедник на Светата митрополия Фесалиотида и Фанариоферсалон. На 22 септември 1963 г. е ръкоположен за свещеник и получава сан архимандрит от покойния митрополит Кирил от Фесалиотида и Фанариоферсалон в митрополитската църква „Свети Константин и Елена“ в Кардица. Като проповедник на Кардица служи до лятото на 1964 г., когато по здравословни причини (фиброзен плеврит) е принуден да се върне в Атина, където остава до март 1966 г., когато е назначен за проповедник на Църквата на Велика Благодат в родината си Тинос. В Светата институция на Еванджелистрия Тинос е назначен от митрополит Доротей I от Сирос и Тинос на 16 март 1966 г. и остава там до 19 ноември 1968 г., когато е избран от Светия синод за митрополит на Халкида, наследявайки също тинеца и чичото на тогавашния архиепископ на Атина Иероним I, покойния Григорий Плеиафос (+1971). Ръкоположен е в неделя, 24 ноември 1968 г., в църквата на Велика Благодат в Тинос от архиепископ Иероним от Атина, заедно с митрополитите Дамаскинос от Нафпактия и Евритания, Стилианос от Никополис и Превеза и Доротей от Сирос, в присъствието на многочислено духовенство и безброй верни християни. От 8 декември 1968 г., когато е възседнал трона на Светата митрополия, до 11 юли 1974 г., когато е отстранен от престола чрез 7-я законодателен акт на тогавашния режим, ревностно ръководи клира и вярващите на своята епархия чрез непрекъснатото приношение на Божествената Евхаристия, интензивна и непрекъсната молитва, постоянната проповед на Словото Божие, основаването на многобройни църковни институции, дела на благотворителност и любов, грижата за младежта и предано упражняване на правилно църковно управление. Почина на едва 44-годишна възраст на 19 януари 1975 г., хоспитализиран в Лондон след хирургическа интервенция, и бе погребан с народно участие на вярващите от Халкида в Светия манастир на Свети Никола Ано Ватея, на гробището на йерарсите на Халкида, което самият той е създал.