Неофитос (светско име Николаос) Адам. Роден е в село Филас, Халкида, през 1780 г. Първите букви научил в родното си място, а по-късно в Халкида. След като бил ръкоположен за дякон на 19 години, последвал Митрополита Йеротеос в Йоанина, където завършил своите студии. Там се срещнал с Митрополита на Арта, Порфирий, и работил като Протосингелос в Митрополията. През 1813 г. бил повишен до епископ на някогашната процъфтяваща епархия Милетуполис в Мала Азия, а през 1817 г. наследил починалия епископ на Каристос, Неофит. Посветен е във Филики Етерия на 19 февруари 1820 г. Първоначално участвал в Революцията като глава на въоръжени части при обсадата на Каристос. През септември 1823 г. е назначен от Изпълнителния орган за екзарх на островите на Егейско море и Споради, а година по-късно е избран за представител на Еврипос в 3-тия парламент (1824). През 1827 г. участвал като представител на Еврипос в 3-тото национално събрание в Троизина, след като по-рано е участвал в събранието на Егина. След приключване на дейността на събранието, от септември 1827 г., служил като член на парламента до самороспускането му през януари 1828 г. След пристигането на Йоанис Каподистрия е назначен за временен управител на епархията на Кикладите и от 1833 г. е епископ на Фокида (1833), а след това на 7 август 1842 г. е преместен в епархията на Евбея, която управлявал до 11 април 1851 г., когато починал в мир. Той е бил председател на Светия синод на Гръцката църква (1842–1850). Този йерарх се счита за един от видните мъже на гръцкото възраждане.