Добър Пастир на сърцето на народа.

Двадесет и четири години смирено, педагогическо и плодотворно пастирство.

(Интронизация: 12 януари 2002)

Автор: Анастасиос Хармандос – Семейни консултации,

Специалист по психодинамика на семейството,

Член на Центъра за подкрепа на семейството на Св. Митрополия Халкида.

Високопреосвещеният Митрополит Хрисостом от Халкида заслужено се нарежда сред най-емблематичните и отличаващи се личности на съвременния църковен живот с многопластов пастирски, теологичен и духовен принос.

Не защото заема трон на почет, а защото чрез начина си на живот и служение тихо е спечелил трона на сърцата на народа. От деня на интронизацията до днес, през двадесет и четири години пастирство, той не е стоял само като административен ръководител на Митрополията, а като баща, спътник и тих работник на надеждата, по примера на Добрия Пастир: „Добрият пастир дава живота си за овцете“ (Йоан 10:11).

Присъствието му не се налага. То носи утеха. Не звучи като слово на властта, а като шепот на бащинска обич. Той е пастир, който дискретно води стадото, оставяйки следи от своята любов, които говорят повече от всяка реторика. В неговото лице епископството не се възприема като звание, а като кръст на отговорност и отдаденост.

Пастирската му служба се характеризира с кротост, разсъдливост и смирение. Той не търси публичност. Напротив, съзнателно избира невидимост там, където истинската служба дава плодове. Както учи св. Исак Сирийски: „Смиреният става причина за мир“, и този мир е осезаем в местната Църква, която под бащинското му ръководство се превръща в широко обгръщаща прегръдка за всеки човек.

Смирението му не е позиция, а начин на съществуване. Това е вътрешната тишина на онзи, който се е научил да слуша болката на другия, без да я излага. От тази тишина се ражда доверието на народа — доверие, което не се изисква, а се дарява.

В своите речи той смело е отбелязвал, че „човекът днес е станал хладилник за ближния си“, описвайки студенината и безразличието на нашето време. Против това той противопоставя огъня на Църквата според псалмодийния израз: „Той прави ангелите Си духове и служителите Си огнена плам“.

Пламък, който се основава на Христос и е призван да разтопи ледовете на егоизма и изолацията.

Особено място в пастирската му служба заема благочестието към светците на Църквата, особено към Св. Йоан Руски, на когото е посветил специално църковно и теологическо внимание, както и значително литературно творчество. Неговата книга „Св. Йоан Руски, многострадалният и велик търпелив“ е представяна многократно в Гърция и чужбина и преведена на английски и румънски език, допринасяйки за разпространението на светия му образ и живот.

Тази теологична и духовна връзка автентично изразява същността на църковния живот като непрекъснато подражание на Христос чрез примера на светците, показвайки как опитът от святостта се превръща в източник на пастирско укрепление и богато духовно наследство за Божия народ.

Имах благословията да го позная и да работя с него веднага след интронизацията. Още от първата ни среща забелязах не само прозорливостта и духовната му широта, но най-вече открито, дълбоко човешко и боготръпнещо сърце. Неговата грижа за семейството, младежта, особено за децата, никога не е била теоретична или случайна. Тя е преживяна, пастирска и бащинска, основана на убеждението, че Църквата трябва първо да слуша, а след това да говори.

За Високопреосвещения всеки дете не е просто число в пастирската статистика, а уникална личност с неповторима стойност. Всяко семейство е свято място на борба и надежда. Затова думите му достигат сърцата, защото опитът предшества, а любовта води.

Често подчертава, че „няма по-красив път да срещнеш Христос и Пресвета Богородица от молитвата“. Това изказване не е лозунг, а свидетелство на личен опит. От тази основа произлиза и неговото разбиране за семейството като „домашна Църква“, жив ядро на социалния и църковния живот.

В този дух са създадени Школите за родители и групите за консултации на родители, дългогодишна и изискваща работа, надхвърляща 9.000 часа преподаване и подкрепа на семействата. Високопреосвещеният е бил и остава присъстващ, защото за него пастирството не е система, а взаимоотношение.

В същата визия се включва и създаването на Радио станция на Св. Митрополия Халкида. Църквата се включва дискретно в ежедневието, не за да се наложи, а за да придружава. Консултациите на родители вече надхвърлят 400 предавания, като са стабилна точка на опора за семействата и децата, които изразяват безкрайна благодарност за широкия бащински прегръдка на своя Пастир.

Особено внимание отделя и на опасностите на дигиталния свят, предупреждавайки за фундаментализъм, синкретизъм и религиозна неграмотност. Той подчертава, че вярата не е цифрова информация, а преживяна връзка, „църковно общение и единство на народа около Епископа“.

Същата бащинска грижа оказва и подкрепа на свещениците на Митрополията. Над деветдесет свещеника са ръкоположени в здраво църковно обкръжение, докато някои са имали честта да служат на Църквата като Епископи.

Социалната и благотворителна дейност на Високопреосвещения е многопластова: Център за подкрепа на семейството, банки за храни, старчески домове, сиропиталища, летни лагери. Зад всичко това стоят личности, към които Църквата се отнася с любов.

Ако нещо характеризира целия му път, това е единството на слово и живот. Той не е просто учил Църквата, той я е живял. Не е говорил само за общност, той я е изградил. Никога не е стоял над народа, а винаги до него.

Епилог – Думи на благодарност и пожелание

Делото на Високопреосвещения Митрополит Хрисостом от Халкида не е възникнало от амбиция или нужда от публичност, а от дълбочината на сърцето и постоянната практиката на бащинска отговорност. Това е скромно дело и затова истински плодотворно. Не се оценява само чрез структури или числа, а чрез сърца, които са утешени, деца, които са вдъхновени, свещеници, които са подкрепени, и народ, който е научил да преживява Църквата като майка.

Молим се Бог да му дари здраве и години под божествена закрила, за да продължат талантите, поверени на него, да носят плод за благото на Църквата. Както винаги е бил готов да служи на Неговата воля, така и в бъдеще, където и да прецени Божественото Провидение, да продължи да се отдава със смирение, разсъдливост и бащинска любов, за слава на Бога и благословение на народа Си.

Библиография – Източници

• Свето Писание, Нов Завет

• Йоан Златоуст, За свещенството

• Исак Сириец, Аскетически слова

• Григорий Богослов, Слова

• Orthodoxia News Agency,

– „Хрисостом от Халкида: Църквата означава общност“, 5.1.2026

– „Православна духовност и чужди идеи“, 2.12.2025

• Публични речи и пастирски послания на Високопреосвещения Митрополит

• Хрисостом от Халкида, „Свети Йоан Рус, многострадалният и велик търпелив“ (книга)